Категория: Военна история

„Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве! Марширува като на парад през целия Букурещ нашата Първата, Желязната, Шопската дивизия. Вижте сега българския войник. Той може да няма гащи, но победи! Той може да носи скъсани панталони, но победи! Той може да мъкне смачкан шинел, но победи! Гащите се купуват, панталоните се закърпват, шинелът се изглажда….славата не се купува, честта не се закърпва, поражението не се изглажда! Вижте сега българският войник, марширува като на парад през целия Букурещ!“

Офицерът, който не прие преврата.

От Руско-византийската война до Чечения.

Богато илюстрованото издание представя частица от наследството, съхранило идеите за духовна, политическа и национална независимост.

На 20 април 1876 г. въстават Копривщица и Панагюрище, а след тях и селищата в Средна гора, долината на р. Марица и подножието на Родопите. Въстанието обхваща отделни райони в Търновския революционен окръг и в Югозападна България по поречието на реките Струма и Брегалница.

В 8. 35 ч. група от 4 югославски бомбардировача нанася удар по Кюстендил. Пуснати са 8 фугасни бомби над жп гарата и в жилищен район на града. Загиват 47 души, ранените възлизат на 95, разрушени са много сгради.

„През 1920 – 1927 г. след основно проучване на съществуващите системи „Максим“, „Шварц Лозе“, „Колт“ и др. конструира първата българска картечница и сам финансира нейното изработване в Софийския военен арсенал.“

„Българските бойни знамена са закопавани в земята и крити под дрехите в продължение на месеци във военнопленническите лагери, но нито едно от тях не попада в ръцете на противника.“

Тя е една от най-важните в историята на Второто българско царство и се състои на 9 март 1230 г. между силите на Йоан Асен II и епирския владетел Теодор Комнин.