100 години от учредяването на знака „За спасяване на знаме“

Военна история

Съгласно клаузите на Солунското примирие от 29 септември 1918 г., подписано между Царство България и страните от Антантата, намиращите се на запад от Скопския меридиан български войски, участвали в боевете в Македония по време на Първата световна война, остават в положението на заложници и се задължават да предадат на неприятеля оръжието и знамената на частите. Бойните светини са закопавани в земята и крити под дрехите в продължение на месеци във военнопленническите лагери, но нито едно от тях не попада в ръцете на противника.

България, дори и в изключително трудните за страната следвоенни години, не забравя своите храбри синове, като ги поощрява морално за техния подвиг. Със заповед № 67 от 30 март 1922 г. министърът на войната Константин Томов обявява учредяването на специален знак „За спасяване на знаме“, създаден по проект на военния художник Борис Денев и причислен към военния орден „За храброст“. Със същата заповед е учредена и специална „Възпоменателна гривна“ като отличие за спасените знамена.

С поръчаните от Министерството на войната и изработени през 1924 г. в Австрия знаци „За спасяване на знаме“ са наградени около 50 души офицери, подофицери и войници, които с риск за живота си спасяват бойните знамена на девет пехотни полка – 1-ви пехотен софийски, 3-ти пехотен бдински, 6-и пехотен търновски, 8-и пехотен приморски, 15-и пехотен ломски, 19-и пехотен шуменски, 35-и пехотен врачански, 51-ви пехотен вардарски и 52-ри пехотен моравски полк.

Знакът.

Източник на информацията: Национален военноисторически музей

Последвайте ни и в Twitter и Instagram. За да следите военните новини харесайте и страницата ни във Facebook, а за оръжия – „Оръжието на България“.

Leave a Reply