Казашката шашка, обр. 1838 г. От руските устави през Ботев до българската войска.

Оръжието на България Оръжия Светът на оръжията

Едно от най-познатите дълги хладни оръжия из българските земи е шашката, срещана най-вече в своите казашки и кавказки образци. Самият термин „шашка“ води до известни спорове, тъй като в най-общото ѝ описание е представена като хладно оръжие без гард, но някои образци от руските устави имат такъв, което води до известно двусмислие. Тях ще коментираме в друга публикация.

И въпреки известния хаос, който цари сред шашките, все пак има основни образци, с които можем да се запознаем. Често срещана е казашката шашка, обр. 1838 г. Тя не е първата уставна шашка в руската войска – през 1834 г. има въведена вече такава, но образец 1838 г. е използван близо половин век.

Уставът посочва два вида от оръжието – шашка за долните /низшите/ чинове и офицерска шашка.

Казашката шашка за долните чинове, обр. 1838 г.

Шашката е със следната форма. Клинът ѝ е стоманен, едноостър, закривен по цялата си дължина, с един широк улей. Върхът на острието е двуостър. Срещат се разлики по клиновете, идващи от различните работилници, където те са изработвани през 30-те – 70-те години на 19 в.

Общ вид на шашката за долните чинове, обр. 1838 според А. Кулинский

Ефесът се състои само от ръкохватка. Липсва кръстовище, което също е характерно за шашките. Ръкохватката е изработена от дърво със симетрични напречни оребрявания, покрита е с кожа. Задната ѝ част е обхваната от месингова част, която завършва с раздвоение. Откъм откритата част на клина ръкохватката е прихваната с месингова гривна.

Ефес и част от клина на шашката за долните чинове, обр. 1838

Ножната на шашката е дървена, облечена в кожа. Наустникът и накрайникът са изработени от тънък месингов лист, а на две места има и месингови „гайки“, за които са захванати месингови пръстени за носачите.

Размери:

Обща дължина: 1030 мм

Дължина на клана: 875 мм

Ширина на клина: 36 мм

Казашка офицерска шашка, обр. 1838 г.

Офицерският вариант на шашката наподобява в известна степен този за долните чинове. Клинът и ножната са почти идентични, но офицерската е с по-малък размер.

Общ вид на шашката за офицерите, обр. 1838 според А. Кулинский

Разликите са в ефеса. Жлебовете на ръкохватката са пристегнати с усукана метална нишка, но откъм задната ѝ страна не преминава месингов лист, както при другата шашка. Отново има разлики при клина през годините на производство.

Размери:

Обща дължина: 960 мм

Дължина на клана: 820 мм

Ширина на клина: 35 мм

Двата образеца са приети на въоръжение от всички казашки части с изключение на тези от Кавказ и Сибир.

Ефес на офицерска казашка шашка, обр. 1838

Този образец шашки е познат в България както от руските войски, при които е на въоръжение и по време на Кримската /1863-1856/ и през Руско-турската война /1877-1878/, така и като притежание на дейци на Националноосвободителното движение.

Шашката на Ботев, съхранявана от Националния военноисторически музей в София, има известни сходства с шашката от 1838 г., но прави впечатление, че по нея има доработки, вероятно по искане на войводата. На самия ѝ клин има и два надписа, инкрустирани със злато – „Хр. Б.“ и „1876“.

Шашката на Христо Ботев

Инициалите на войводата, изобразени на клина:

„Хр. Б.“

Казашката шашка за долните чинове от 1838 г. е приета на въоръжение като войнишка шашка и от Българската земска войска, а след това за кратко и от войската на Княжество България.

Използвана литература:
Кулинский, Александр Н. Русское холодное оружие XVII – XX вв. Том 1. Санкт Петербург, 2001
Петров, Пламен. Образци на дългото хладно оръжие в Българската войска 1878-2009. С., 2009
Електронен източник:
Национален военноисторически музей

Последвайте ни и в Twitter, Telegram и Instagram. За да следите военните новини, харесайте и страницата ни във Facebook, а за оръжия – „Оръжието на България“ и „Светът на оръжията“.

Leave a Reply