HIMARS – Оръжието, което обърна хода на войната в Украйна

Новини Оръжия

Украинските артилерийски ракетни системи M142 с висока мобилност (HIMARS), осигурени от Съединените щати, обърнаха хода на конфликта заради далечния им обсег и способността им да нанасят сериозни щети на руската армия. HIMARS пристигна в Украйна през юни от САЩ и се смяташе, че ще е решаващ за опита на силите на Киев да отблъснат военните на Москва.

Какво е HIMARS?

Ракетната система, създадена от “Lockheed Martin”, е далекобойна, много мобилна и стреля с голяма прецизност, което я прави страхотно оръжие на бойното поле. Всяка система може да носи шест GPS-насочвани ракети, които могат да бъдат презаредени за около минута с малък екип, състоящ се само от водач, стрелец и началник на секцията за изстрелване. Обсегът на боеприпасите е около 80 километра, почти два пъти повече от гаубиците M777 на САЩ, които Украйна използва срещу руските сили от май. HIMARS може да стреля в подобни обхвати като конвенционалните ракетни системи за многократно изстрелване, и според вида на ракетите, по цели на разстояние до 300 км.

Предишните системи за изстрелване на ракети са разрушителни, но също така и неточни. Най-големият технически напредък през последните години беше разработването на прецизно направлявани ракети, които използват GPS проследяване, за да поразяват конкретни цели на големи разстояния. HIMARS е в състояние да изстреля своите ракети и да се отдалечи от района с висока скорост, преди вражеските сили да успеят да локализират мястото на изстрелване и да отвърнат с огън.

HIMARS в действие в Украйна

Руската противоракетна система С-400 не може да се справи с HIMARS?

Дори за модерните руски системи за противовъздушна отбрана е трудно или невъзможно да прихванат приближаващи ракети HIMARS.

Хвалените руски системи за противовъздушна отбрана С-400 и Панцир-С1, които бяха разположени в окупираната част на Украйна, не бяха ефективни при спирането им през последните няколко седмици. Предполага се, че руските системи С-300 или С-400 могат успешно да прихващат аеродинамични (крилати ракети) или балистични цели със среден и голям обсег, но проблемът е, че ракетите на HIMARS са много трудни за забелязване навреме.

Ракетите HIMARS M30/M31 GMLRS поразяват своите цели със скорост от близо 3062,6 километра в час. Следователно, когато трябва да достигнат цел на 80 километра, те прекарват около 94 секунди във въздуха, преди да ударят целта си, но те летят на височини, далеч по-ниски от всяка крилата или балистична ракета, което дава малко време на руската противовъздушна отбрана да ги забележи и да реагира. Западни експерти смятат, че дори и когато забележат ракетите на HIMARS, руските радари не могат да различат ракетите от самолет или друг летящ обект. Това поставя голяма дилема пред операторите на С-400, чиито ракети струват стотици милиони долари и вероятно са трудни за произвоство заради западните санкции, дали да стрелят по целта или не. Този проблем може да се оправи с обновяване на софтуера на С-400, но това вероятно ще отнеме месеци.

Това означава, че украинските HIMARS ще продължават да нанасят удари навсякъде, където могат да достигнат.

Боеприпаси за HIMARS

Какви проблеми създава това за руснаците?

Русия продължава да губи складове за амуниции и гориво близо до фронтовата линия и всички известни потвърдени атаки на HIMARS са оказали голямо въздействие.

Русия също изглежда неспособна бързо да деконцентрира своите складове, което би могло да спаси боеприпасите ѝ в окупираните части на Украйна. Руската армия се придържа към остарелия съветски подход за наличие на хиперцентрализирана система за командване и контрол, която не позволява много инициатива от лидери от среден и нисък ранг.

Когато става въпрос за боравене с боеприпаси, руската армия все още е много зависима от ръчния труд, тъй като войниците трябва да товарят и разтоварват хиляди пакети амуниции, когато пристигнат. Руската логистика все още не разполага с ефективни комуникации и автоматизация, липсва работна ръка и компетентни командири на средно ниво, за да се справят с много по-сложната складова мрежа.

Освен това руските линии за доставки зависят от железопътните линии, което неизбежно ги държи вързани за железопътни гари и пътни възли. Руски военни блогъри признаха, че преминаването към по-гъвкава система ще отнеме месеци или дори години, което не е добро решение по време на война.

HIMARS позволява на украинците да използват своите „Точка-У“

Пристигането на HIMARS също позволи на Украйна да използва своите стари съветски балистични ракети Точка-У, които бяха изоставани от украинската армия поради липса на тежко въоръжение. Сега, когато Украйна има HIMARS, тя може да си позволи да използва „Точка-У“ по-често.

Системите „Точка-У“ имат ефективен обсег до 100 километра и са по-мощни от тези на HIMARS, но далеч по-малко прецизни и много по-лесни за прихващане. „Точка-У“ и HIMARS са главна част от продължаващата кампания за нанасяне на удари дълбоко в тила на Русия.

Leave a Reply